За нас
Slav Magic и Цвевасто, или Шоуто на Близнаците
Тъй както някои събират пари за топка, за да играят футбол, така и ние в детството спестявахме (стотинките за закуска примерно) за фокуси, за да си купим някой реквизит. С такава голяма любов почнахме дългия път в най – древното изкуство.
По това време нямаше Интернет (то и компютри много много нямаше). Разчитахме на малкото литература изровена, изпаднала от някъде, странни преводи и картинки. Трябваше много въображение. Нямаше как даже да ти мине мисълта, че може да цъкнеш някъде и след някое време някой да ти донесе до вкъщи каквото магично нещо си пожелаеш и то на преценена цена – уау, каква магия сама по себе си. Навремето имаше само 2 – 3 трима да ги наречем улични фокусници, от които можеше да си купиш елементарна тайна и да се опитваш да си я развиеш за да направиш нещо си. Реквизитите бяха…като качество, но пък естествени, пълни с творчество, смисъл и носталгия. Вестник да напълниш с течност беше истинско – вълшебно, а не като сега едва ли не пластмасов бял Файнешъл таймс, па ако ще и да лети. Много сме модерни, но се губи естествеността на истинската магия, най – обикновеното нещо да го превърнеш в чудо. Вземеш цветето на момата и то се понесе около нея. То с дистанционно и дрон, последния невръстеник и глупак да хванеш може да го научиш. Не да изключваме модерните времена, но по правилния начин, за да е магия, а не техника.
На първия ни студентски празник Орфи ни даде членските карти за магичната общност и тръгнахме по професионалния път на магиите. При него пък ни прати Мисис Сенко (Стефка Карайончева) след Първа Балканска Магическа среща във Военния клуб. А Орфи ни посрещна по бащински топло, вдъхвайки ни кураж и увереност да продължим по нелекия път на магията. Той от своя страна ни прати при Астор, където изкарахме безбройни магични вечери и събития. Магичния дом на много духове на магьосници в старата къща на Сенко. Там срещнахме неизброимо много колеги. Така почнахме с различните по всякакво естество магични ангажименти. Имахме честа да срещнем (култовите срещи за времето в „Кристал“) легендата д-р Лепас (Асен Лепов). Той ни подари няколко реквизита, които собственоръчно беше изработил, като в замяна не пожела абсолютно нищо (даже и една боза). Какво бяха за нас срещите в ония години с Магьосници като Харди, Мандрак, Иво Бързия, Корли, бохемът Корсо, млади и стари, добри и още по-добри… ееех времена – „О tempora , o magic“. Колко още никога незабравими спомени остават от тези срещи с легендите на нашата и не само магия, и времената като цяло, така осмисляйки въодушевено избора да се занимаваме точно с магия породен незнайно откъде, но още от най – ранните спомени и действия.
Благодарение и на всичко това продължихме напред. А магията е вечна, като любовта.
Както в Университета омагьосвахме от студента до професора, така в казармата от редника до генерала, което пък спомогна за още по забавните на и без друго крайно вълнуващи дни, а и друг вид на усъвършенстването. Дядо ни, който не бе маг, но много обичаше фокуси, ни завеща с последната си книга с афоризми мисълта „Да направим от живота магия, а от магията живот“. Това бе и последната ни среща с него, но това негово пожелание, най – сърдечно следваме и до сега. Винаги с любов…